You can't blame a writer for what the characters say.

Клавишите на лаптопа бяха безшумни, за разлика от тракането на пишещата машина, което звучеше в главата му. Той, писателят, довърши последния ред от първия пасаж на новата си книга, облегна се в сивото канапе и отпи голяма глътка черно кафе, върху чиято чаша имаше изрисувана русалка. Обикновено Доминик предпочиташе да пише на някое самотно местенце, където единственият шум са гласовете в главата му и повея на вятъра. Само, че от няколко дни бе сменил своето местоположение с това по тинейджърски „изискано“ кафене, през което всяка сутрин едно определено момиче поръчваше любимата си напитка. Тя имаше лошия късмет да се превърне в новото му вдъхновение. А за тези, които не познават Нико-ще трябва да поясня, че шансът това да се случи е като шанса да те удари светкавица, а изходът-е същият. Дори може би малко по-неприятен. Добре де, много по-неприятен.

Доминик не беше вярващ или поне така мислеше, докато Съдбата не го удари по рамото деня, в който я видя да чете не чия да е, а неговата книга. Първият психо-трилър в поредицата, която един ден щеше да види бял свят. Това не само му даваше мотивация да я заговори, но и повод. И той смяташе да го грабне за ревера, впускайки се в приключението, което му предстоеше. Но и то, като обичайните такива, щеше да е пълно с изненади. И то какви! В предвид факта, че Доминик е от онези хора, които са подготвени за всичко, просто защото плановете са се обърквали прекалено много пъти и въпреки това, ТЯ щеше да го изненада. Така, че свят да му се завие. Но преди всичко това да се случи, той трябва да прекоси онова безкрайно пространство между неговата маса в ъгъла и нейната- в другия ъгъл. Необходимо е да се представи в най-добрата си светлина, в перфектния си нормален вид. Още не е тръгнал, а вече се вижда как стои пред нея, усмихва се със снежно белите си зъби, потупва своята снимка върху корицата на книгата, а тя го поглежда очарована, готова да се хвърли в обятията му, да си вземат заедно куче, да се премести в апартамента му и сутрин да й прави палачинки, живот като от 1943г. Прекрасен сценарии, в който Доминик не се препъва в стола на съседната маса, разливайки цялото си питие върху книгата й.

„Мога да Ви издействам копие с подпис от автора?“