Индекс
Последни снимки
Търсене
Регистрирайте се
Вход
- aislinn o'leary;the dolls
- Брой мнения : 195
Join date : 12.04.2020
Open up your eyes. There's nothing on my body left to see.
Нед 12 Апр 2020, 16:26
aislinn o'leary
doll
25
artist
fc.charlotte spencer
Знаеше, че спомените не са нейни, но ги държеше близо до сърцето си, което, впрочем, също не й принадлежеше.
Беше полу-живот. Съществуваше, но в свят, който очакваше да бъде онази, която й бяха наредили. Но пък животът й бе чудесен. Всичко с цената си, предполагаше.
Малкото студио беше същото, като онова от изкуствената памет, която витаеше в главата й. Ашлин спря на прага и духът й потрепна. Беше дежа ву, но бе красиво.
Високият таван, с открити греди, от който висяха златисти, коледни лампички. Мекото килимче от овча кожа пред камината, в която гореше бъдник. Дори рижавата котка на име Сайдер се отърка в краката й, сякаш я бе чакала да се върне от дълго пътешествие.
Първите стъпки бяха като пирует на прима балерина, така се влизаше в чужд живот, така беше културно. Пръстите й едва докосваха голото дюшеме, все едно се придвижваше в сън. Дали беше неблагодарно от нейна страна да се чувства неканена, като роднина-натрапник, който отказва за си отиде? Дали това усещане щеше да си отиде? Айзък не трябваше да й казва. Щеше да е по-лесно, ако не знаеше.
Достигна на пръсти до недовършеното платно. Можеше да усети миризмата на застоялата вода в кафеничето, където бяха натопени четките, както и на натрапчивия аромат на маслените бои, засъхнали по палитрата. За къде бе бързала, когато бе зарязала картината си. Личеше си, че бе тръгнала по спешност. Иронията беше изгубена някъде, защото тя никога нямаше да се върне, поне не в истинския си вид.
Аш докосна грапавата повърхност на платното и я връхлетя вихрушка от спомени. Стоеше в безлична, бяла стая с високи тавани и преходи с арки. Мраморът под краката й блестеше като водно огледало, а в него виждаше отражението на момиче с пламъци за коси, кафяви мокасини от велур и ансамбъл от кадифен каскет,яке и пола. Беше тя. Мъже в сини гащеризони изнасяха едно по едно произведенията й и ги товареха с престорена грижовност в черен ван. Чувстваше се горда. До нея застана някой. Усещаше парфюмът му. Позната есенция. Айзък.
„Прибрах се.“ - написа тя и го изпрати на номера в телефона си. Апаратът беше още със счупен дисплей, който, когато отключеше, заблестяваше със снимка на нея и Айзък в нежна поза. Разгледа галерията от снимки. Някои бяха толкова сладки, че можеш да получиш кариес. Други бяха....ъъъ..еротични. Имаше цяла папка с картини, които, сега, като се замислеше, бяха разнесени из галерии по целия свят.
Беше полу-живот. Съществуваше, но в свят, който очакваше да бъде онази, която й бяха наредили. Но пък животът й бе чудесен. Всичко с цената си, предполагаше.
Малкото студио беше същото, като онова от изкуствената памет, която витаеше в главата й. Ашлин спря на прага и духът й потрепна. Беше дежа ву, но бе красиво.
Високият таван, с открити греди, от който висяха златисти, коледни лампички. Мекото килимче от овча кожа пред камината, в която гореше бъдник. Дори рижавата котка на име Сайдер се отърка в краката й, сякаш я бе чакала да се върне от дълго пътешествие.
Първите стъпки бяха като пирует на прима балерина, така се влизаше в чужд живот, така беше културно. Пръстите й едва докосваха голото дюшеме, все едно се придвижваше в сън. Дали беше неблагодарно от нейна страна да се чувства неканена, като роднина-натрапник, който отказва за си отиде? Дали това усещане щеше да си отиде? Айзък не трябваше да й казва. Щеше да е по-лесно, ако не знаеше.
Достигна на пръсти до недовършеното платно. Можеше да усети миризмата на застоялата вода в кафеничето, където бяха натопени четките, както и на натрапчивия аромат на маслените бои, засъхнали по палитрата. За къде бе бързала, когато бе зарязала картината си. Личеше си, че бе тръгнала по спешност. Иронията беше изгубена някъде, защото тя никога нямаше да се върне, поне не в истинския си вид.
Аш докосна грапавата повърхност на платното и я връхлетя вихрушка от спомени. Стоеше в безлична, бяла стая с високи тавани и преходи с арки. Мраморът под краката й блестеше като водно огледало, а в него виждаше отражението на момиче с пламъци за коси, кафяви мокасини от велур и ансамбъл от кадифен каскет,яке и пола. Беше тя. Мъже в сини гащеризони изнасяха едно по едно произведенията й и ги товареха с престорена грижовност в черен ван. Чувстваше се горда. До нея застана някой. Усещаше парфюмът му. Позната есенция. Айзък.
„Прибрах се.“ - написа тя и го изпрати на номера в телефона си. Апаратът беше още със счупен дисплей, който, когато отключеше, заблестяваше със снимка на нея и Айзък в нежна поза. Разгледа галерията от снимки. Някои бяха толкова сладки, че можеш да получиш кариес. Други бяха....ъъъ..еротични. Имаше цяла папка с картини, които, сега, като се замислеше, бяха разнесени из галерии по целия свят.
narcisse;puppet master
- Брой мнения : 1789
Join date : 03.09.2013 
Re: Open up your eyes. There's nothing on my body left to see.
Нед 12 Апр 2020, 16:35
Одобрена си. Добре дошла!
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|