Индекс
Последни снимки
Търсене
Регистрирайте се
Вход
Taylor Queen.rich
- Брой мнения : 66
Join date : 09.04.2020
careful. she crumbles empires with that laugh.
Чет 09 Апр 2020, 17:21
melissa thorn. 21 years old rich people model FC: nina dobrev |
Тя спеше. Лицето й бе придобило топъл, приветлив вид, нямаше го усещането за студенина, което те превземаше щом те погледне с големите кафяви очи. В момент като този, хората можеха да се заблудят относно характера й, да я сметнат за ангел. А тя в никакъв случай не беше такава. Сърцето й бе черно, мрачно и безчувствено. Тя бе от типа жени, които можеха да те изненадат във всеки един момент. На лицето й често бе онази усмивка, която лъжливо примамваше хората към нея. Kaтя не бе от доверчивите, не беше лесно някой да я заблуди и измами.
Имаше дни, в които сякаш тъмнотата напускаше сърцето й и тя се превръщаше в напълно нов човек. В малко момиче, нуждаещо се от подкрепа и защита. Допускаше хората около нея да видят добрината й, да разберат, че „монетата” има и друга страна. Страна, която бе толкова чиста и неопетнена, невинна и искрена. Meлиса изгледаше напълно уязвима и беззащитна, сякаш и най-малкото нещо е способно да я пречупи. А тя, тя се бореше с тази си страна. Опитваше да я изтръгне от себе си, защото се страхуваше, че ако си позволи да чувства, да й пука за някого, един ден ще го изгуби и няма да може да понесе загубата му. Чувстваше се слаба, когато позволяваше на някой да надникне в душата й и да види колко е лесно да я наранят всъщност. Мелиса не позволяваше някой да й противоречи и да успорва заповедите й. Беше импулсивна, водеща се от първичните си инстинкти. Имаше онази искра в очите си, която издаваше, че е необикновена. Че е невъзможно някой да я укроти и подчини на себе си. Тя бе напълно необуздана, никога не се отказваше и не позволяваше да властват над нея. Беше като диво цвете насред пустинята.
Празнина, мрак, студенина. Това бе всичко, което се бе настанило удобно в съня й. Една огромна черна дупка, в която тя пропадаше. Не виждаше нищо и никого, бе напълно сама и нямаше кой да я спаси. Викаше и крещеше, но никой не я чуваше. И тогава някой хвана ръката й. Издърпа я от бездната, в която се намира и я върна към живота. Кожата му бе мека, топла. Но точно, когато повдигна поглед, за да види лицето на мъжа, на своя спасител, всичко изчезна.
Мелиса рязко отвори очи и надигна слабото си тяло до седнало положение. Кестенявата й права коса бе паднала от двете страни на лицето й, нежно галеше раменете на момичето. Няколко капчици пот се бяха появили по челото й, а очите й объркано обикаляха из стаята, сякаш за да й напомнят, че това бе само кошмар. Ръцете й стиснаха недоволно белия чершаф, с който бе завита, смачквайки го агресивно в ръцете си. Въздъхна тежко и поклати глава. Отново отпусна тялото си назад, впервайки поглед в мрака, очаквайки изгрева на слънцето, което да приветства новия ден. След по-малко от час, прекаран въртейки се в голямото си легло, Мел отново заспа, но този път тъмнината не бе придружила съня й. Всъщност, тя не сънува нищо повече. След няколко часа отново щеше да се събуди, щеше да облече дрехите си и да се усмихне.
Имаше дни, в които сякаш тъмнотата напускаше сърцето й и тя се превръщаше в напълно нов човек. В малко момиче, нуждаещо се от подкрепа и защита. Допускаше хората около нея да видят добрината й, да разберат, че „монетата” има и друга страна. Страна, която бе толкова чиста и неопетнена, невинна и искрена. Meлиса изгледаше напълно уязвима и беззащитна, сякаш и най-малкото нещо е способно да я пречупи. А тя, тя се бореше с тази си страна. Опитваше да я изтръгне от себе си, защото се страхуваше, че ако си позволи да чувства, да й пука за някого, един ден ще го изгуби и няма да може да понесе загубата му. Чувстваше се слаба, когато позволяваше на някой да надникне в душата й и да види колко е лесно да я наранят всъщност. Мелиса не позволяваше някой да й противоречи и да успорва заповедите й. Беше импулсивна, водеща се от първичните си инстинкти. Имаше онази искра в очите си, която издаваше, че е необикновена. Че е невъзможно някой да я укроти и подчини на себе си. Тя бе напълно необуздана, никога не се отказваше и не позволяваше да властват над нея. Беше като диво цвете насред пустинята.
Празнина, мрак, студенина. Това бе всичко, което се бе настанило удобно в съня й. Една огромна черна дупка, в която тя пропадаше. Не виждаше нищо и никого, бе напълно сама и нямаше кой да я спаси. Викаше и крещеше, но никой не я чуваше. И тогава някой хвана ръката й. Издърпа я от бездната, в която се намира и я върна към живота. Кожата му бе мека, топла. Но точно, когато повдигна поглед, за да види лицето на мъжа, на своя спасител, всичко изчезна.
Мелиса рязко отвори очи и надигна слабото си тяло до седнало положение. Кестенявата й права коса бе паднала от двете страни на лицето й, нежно галеше раменете на момичето. Няколко капчици пот се бяха появили по челото й, а очите й объркано обикаляха из стаята, сякаш за да й напомнят, че това бе само кошмар. Ръцете й стиснаха недоволно белия чершаф, с който бе завита, смачквайки го агресивно в ръцете си. Въздъхна тежко и поклати глава. Отново отпусна тялото си назад, впервайки поглед в мрака, очаквайки изгрева на слънцето, което да приветства новия ден. След по-малко от час, прекаран въртейки се в голямото си легло, Мел отново заспа, но този път тъмнината не бе придружила съня й. Всъщност, тя не сънува нищо повече. След няколко часа отново щеше да се събуди, щеше да облече дрехите си и да се усмихне.
narcisse;puppet master
- Брой мнения : 1789
Join date : 03.09.2013 
Re: careful. she crumbles empires with that laugh.
Чет 09 Апр 2020, 17:30
Одобрена си. Добре дошла!
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|