"when you're suffering, that's when you're most real."

клонингът / куклата / принцеса Лиа:

Наричаше я принцеса Лиа. Беше избрал нелепия псевдоним, докато прокарваше пръсти из гъстите кичури коса, подреждайки немирните къдрици в спретнати редици от двете страни на лицето й. Устните му се извиха в победоносна усмивка – наблюдаваше успешния  си експеримент, плода на дългогодишните си усилия, труда му, който щеше да го изкачи във висините на научните среди. А тъмнокосото момиче можеше единствено глупаво да отвръща на усмивката, принуждавайки трапчинките да се появят от двете й страни, превръщайки иначе особеното й излъчване в невинно такова. Умът й бе празен в онзи момент, можеше единствено да регистрира новите усещания, които пръстите му предизвикваха, спускайки се по голата й кожа. Същите усещания прилежно бе складирала и запаметила подобно на компютър в папка, носеща неговото име. Там щяха да отидат и много други файлове, далеч не толкова приятни.

Лея Майс:

Четката стремглаво се извисяваше и спускаше, очертаваше невидими кръгове и завои, описваше своята траектория по празното платно. Използваше един-единствен цвят и той зловещо напомняше за току-що бликнала кръв – аленочервена и гъста, шептяща опасност или дори смърт. Лея свързваше кръвта с живота и огромните й очи следяха движенията на четката в дланта й с огромна доза оптимизъм, че тази картина може и да се продаде. Този път трябваше да се продаде. Зависеше от парите, които щеше да получи за нея. Не бе имала нови доходи от месеци, живееше за сметка на жалките си спестявания и подхвърлената помощ на малцината й приятели. Семейството й отдавна се бе отрекло от съществуването й, още когато им съобщи, че иска да става художник. В перфектния им, практичен свят това бе като черно петно, което дори времето не можеше да изчисти  и Майс бързо се озова на улицата, още на деветнадесет години, хранеща се единствено с мечтите си. Благодарение на външността си се бе сдобила с работа като сервитьорка, благодарение на уменията си успяваше да продава картините в една от местните галерии. Но нищо не течеше така гладко като в наивните й представи и сега трябваше да рисува, за да не умре от глад.

week later:
- Не можете да ме уволните – извика ядно, но протестът й отекна в гърба на управителя, връщайки се при нея като ехо. „Не можете, не можете, не можете“. Не искаше да рухва, но потопът сълзи бе по-силен от последната частица самообладание, останала й на този свят. Страхуваше се, през цялото време се страхуваше, но едва сега истината я застигна, стоварвайки тежката си десница отгоре й, смазвайки я, докарвайки я до ръба. Сякаш Дяволът значеше това и търпеливо я очакваше на бара, с кривата си усмивка и тъмни очи.
- Аз съм Иън.

months later
Майс искаше да избяга, но лекарството, течащо във вените й, смазваше всяко едно движение, парализираше всяка една мисъл, че може да повдигне крайника си дори на милиметър. Този път успокоителните бяха по-силни и мощни, а момичето само можеше да гадае за страничните ефекти. Щеше ли да оцелее поредния сеанс? Щеше ли да бъде последният?

Принцеса Лия:

Харесваше червения цвят, макар сама да не откриваше причина за това. Сякаш бе заложено в нея. Сякаш някой друг го бе харесал преди нея. Тръсна глава, за да прогони натрапчивото усещане, което я следваше цял ден. Напоследък прекалено много въпроси изникваха в иначе празното й съзнание, нови картини и усещания се наслагваха, а папката „неизвестно“ вече се препълваше. Имаше нужда от Ян, имаше нужда от отговори.

Кратко разяснение.

Лея Майс, след като животът й рухва, на прага на отчаянието, се съгласява да стане част от „научен експеримент“ срещу така необходимата солидна сума пари. Малко знае, че доверявайки се на Иън, влиза в самия ад. Става жертва на опитите му да създаде клонинг. Месеци наред двамата работят заедно до момента, в който той създава принцеса Лия. Клонингът няма спомените на оригинала, макар в отделни отрязъци от секундата да преживява някои моменти от миналото на Леа.