Idalia Redford

Редфорд някога беше име, което заслужаваше уважение. От онези имена, които чуеш ли ги, просто знаеш за кого става дума. Ала днес това име не представляваше нищо. Минаха години. Може би не прекалено много. Май три? Идалия не помнеше, но и не искаше да се сеща.

Бяха набедени. Цялата тази история ... тя беше просто една лъжа. Не можеше родителите й да са замесени в подобни дела? Никой нямаше да я чуе. Всеки правеше, каквото си искаше. Взеха им всичко. А те и до ден днешен са в затвора.

Отдавна не живееше там. В дома им. Беше на някого другиго, но кого? Дали я интересуваше? Дали имаше значение? Искаше да докаже неправдата, но всеки път, в който опитваше, не ставаше по - добре, а дори напротив.

Животът й трябваше да протече по различен начин. Имаше мечти, но на никого не му пукаше за тях. Имаше толкова много неща, които не беше направила, а така искаше. Беше започнала нова страница на живота си. Тъкмо беше стъпила на краката си след катастрофата, в която почина приятелката й. Тъкмо беше успяла да превъзмогне болката ... или не съвсем. Откриваше утеха в музиката ... това беше единственото, което й носеше удоволствие, което й носеше спасение, но и това си отиде, заедно с всичко, което някога имаха.

Душата й кървеше. - Трябваше да продължи.

Щеше ли да продължи? - Опитваше се да изглежда така.