Shine bright on me

- Искам да изпия дъха ти. - нежно погали бузата ѝ, а между устните ѝ пробяга тихичък смях. Луната се отразяваше в светлите ѝ коси и ги караше да изглеждат сякаш направени от течно сребро, а очите ѝ блестяха с отражение на обич и щастие.
- Да го изпиеш? - засмя се тихичко отново докато се наслаждаваше на топлината му близо до тялото си. Леко надигна глава от одеялото делящо ги от тревата. - Това пък откъде дойде? - леко го бутна закачливо по рамото и отново постави глава на гърдите му. Топтящото му сърце предполагаше да разпалва глада ѝ, но онова усещане в корема далеч не бе глад, а нещо съвсем различно.
- Да. Ти не искаш ли да изпиеш моя? - леко постави ръка върху  нежната ѝ кожа.
- Дъхът не се пие. - правеше се на остроумна сякаш имаше кой знае какво значение какво ще каже. Искаше просто да чува гласът му. Да усеща надигането на гърдите му под главата ѝ.
- Може. С целувки. Изпиваш го всичкия, а другия копнее за глътка, но е пристрастен към устните ти и просто не може да се лиши от тях. За миг е сякаш избира да се задуши слял устни с твоите вместо да живее на сантиметри от тяхната топлина. - думите му се разбиваха в косите ѝ и я караха да потръпва лекичко.
- Колко поетично си настроен тази вечер. - отново се подсмихна момичето. Въздъхна тихо, а след това се изправи. - Трябва да тръгвам след малко. Ставай да се обличаш. -  обхвана косата си и я върза сръчно в рошава опашка. След това облече бельото си и нахлузи роклята си. Платът се плъзна по тялото ѝ сякаш бе отлят за нея, а след това се обърна чакайки го да я закопчее.
Минута.
Две.
- Кхъм. Ципът. - подритна го леко с босия си крак, но сякаш не беше тук. Седеше и я гледаше с онази странна усмивка на лице, а очите му сияеха. Можеше и тя да се захласне по този поглед. Да застине във времето така както той бе направил и просто да го гледа.
- Обичам те. - каза тихичко той, а на лицето му грейна усмивка. Тя се усмихна на свой ред.
- И аз теб. - той се раздвижи изправяйки се на крака и леко обхвана кръста ѝ завъртайки я с гръб към себе си. След това премести косата ѝ отпред и нежно плъзна ципа нагоре.
- За протокола, говорех на краката ти. - засмя се тихичко до ухото ѝ, а тя го избута.
- Лъжец. - подхвърли му дънките и се зае да сгъва одеялото, за да го прибере в багажника на колата.
- Отивам отсреща да си взема кафе. Искаш ли нещо? - засмя се докато нахлузваше блузата си, а след това затърси обувките си някъде из тревата.
- Искам по-бързо да се връщаш, за да тръгваме, моля те.  - продължаваше да се бори с огромното одеало когато той се затича към денонощното магазинче малко по-нагоре от хълмчето където бяха те.
Одеялото беше в колата.
Багажника се трясна затваряйки се.
Обу първата си обувка.
Обу и втората.
Извади ключовете на колата му от джоба си.
Тишина.


Бум!
От небето заваляха трески и стъкла.
Рен лежеше на тъмната трева. Изправи се за секунди и се затича нагоре.
Магазинчето гореше... или поне онова, което беше останало от него.

Одобрена си. Добре дошла и приятно прекарване!
Как да ти сменя името?

Ако може да остане така?

Разбира се.