- andrea vitorri.rich
- Брой мнения : 90
Join date : 07.04.2020
pretty little thing, let me light your candle.
Вто 07 Апр 2020, 10:03
Andrea Vitorri. 23 years old rich people daughter of the U.S. President owner of an art gallery & winery FC: Holland Roden |
Понякога животът те връхлита внезапно като буря; опустошава всичко по пътя си, отнема мечтите, замъглява разума, погребва надеждата. Всичко, което остава след нея е разруха и нямаш избор освен да съградиш всичко на ново или... да се предадеш.
Андреа Витори беше обещаваща млада дама. Някои казваха, че е целуната от слънцето заради огнените си коси, румените страни и алените си устни. Идваше от богато семейство и пътят й изглеждаше лесен. Мечтите й изглеждаха толкова реални и достижими.
Андреа живееше живот, който често другите описваха като приказка, но рядко се чувстваше като героиня. Винаги бе искала нещо повече и изкуството се бе превърнало в начин, по който можеше да докосне света. Обожаваше да рисува още като дете. Беше наследила таланта от майка си, която бе починала, когато Андреа бе едва на девет години. Страдаше от сърдечно забляване, което и малката червенокоска бе наследила и за което разбраха скоро след това. Знаеше какво я очаква - живот в златна клетка, защото сърцето й беше слабо. "Няма да издържи" казваше баща й, когато пожела да се присъедини към мажоретките в гимназията. Повтори го отново, когато Андреа пожела мотор и спортна кола. Вместо това получи собствена лимузина и шофьор, който ненавиждаше заради баща си. Знаеше, че единствения начин да живее истински е като "отлети" от кафеза. Записа изкуство в университета в Лос Анджелис и скоро след това напусна Вашингтон, но сянката на баща й я следваше навсякъде. Възползва се от острия си ум и вземаше две години за една и завърши доста по-бързо от очакваното. Отвори собствена галерия, но някак не беше достатъчно, затова и купи собствена винарна.
Андреа Витори беше обещаваща млада дама. Някои казваха, че е целуната от слънцето заради огнените си коси, румените страни и алените си устни. Идваше от богато семейство и пътят й изглеждаше лесен. Мечтите й изглеждаха толкова реални и достижими.
Андреа живееше живот, който често другите описваха като приказка, но рядко се чувстваше като героиня. Винаги бе искала нещо повече и изкуството се бе превърнало в начин, по който можеше да докосне света. Обожаваше да рисува още като дете. Беше наследила таланта от майка си, която бе починала, когато Андреа бе едва на девет години. Страдаше от сърдечно забляване, което и малката червенокоска бе наследила и за което разбраха скоро след това. Знаеше какво я очаква - живот в златна клетка, защото сърцето й беше слабо. "Няма да издържи" казваше баща й, когато пожела да се присъедини към мажоретките в гимназията. Повтори го отново, когато Андреа пожела мотор и спортна кола. Вместо това получи собствена лимузина и шофьор, който ненавиждаше заради баща си. Знаеше, че единствения начин да живее истински е като "отлети" от кафеза. Записа изкуство в университета в Лос Анджелис и скоро след това напусна Вашингтон, но сянката на баща й я следваше навсякъде. Възползва се от острия си ум и вземаше две години за една и завърши доста по-бързо от очакваното. Отвори собствена галерия, но някак не беше достатъчно, затова и купи собствена винарна.
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|