broken lil' thing

Allister Vough

Basic

Name: Allister Vough
Age: 24
Rich & Glitter & Gold
Guitar player; ex member of a band
PTSD from a terrorist attack at one concert, 5 years ago
Bipoler
fc: Hale Appleman

Biography

Може би пиеше твърде много. А може би се друсаше твърде много.
Това щеше да изглежда в реда на нещата, за всяка една звезда. Блясък, музика и секс. Това бяха движещите сили на шоубизнеса, а нима можеше да бъде различно в неговия случай? Отдавна не бе докосвал китарата, нито бе стъпвал по сцената. Отдавна не пилееше пари за много грешни, но все така очаквани неща, които винаги се свързваха с името на всяка една звезда.
Но нищо не изглеждаше такова, от онзи концерт в Париж, преди няколко години. Едни наричаха случката терористичен акт. Но той знаеше добре... помнеше добре... Знаеше, че неговият най-добър приятел и вокалист на групата дължеше много пари на грешните хора. И знаеше, че един ден това щеше да изиграе лоша шега на всички им...

"Алистър?" Нечии глас прекъсна проблясъците на спомени -викове, крясъци, светлини и дим. Стисна очи за миг, след което се изправи от дивана. Не помнеше кой ден е днес. Нито кой месец. Да си богат не винаги означаваше, че животът ти е песен. Но нямаше как да обясни всичко това на никого. Нито високата цена, която плащаше за славата -добра или лоша- всяка изминала секунда.
"Кейди." Отговори лаконично, докато с усилие се вдигна на крака. Мразеше агентката си, почти колкото мразеше и понеделниците, но се постара да запази тази бележка за себе си.
"Не си забравил, нали?" Настойчивостта в гласа й го накара да свие устни. "Забравил си, нали? Днес е проклетото шоу, Ал."
"Няма да свиря." Отговори изморено и се извърна с гръб към нея, надявайки се, че това ще я отпрати, но добре знаеше колко упорита можеше да е Кейди Уикър.
"Обеща, че ще опиташ."
"А ти обеща, че няма да носиш жълто, но изглежда и двамата имаме върху какво да поработим."
"Ал..."
"Не."
"Минаха пет години..."
"Знам точно колко шибани години са минали, Кейди." Не желаеше да повиши тон. Ала все пак го направи. Положи лице в ръцете си за миг, стараейки се да се отърси от породените спомени.
"Трябва да продължиш да живееш."
Истеричен смях се откъсна от устните на тъмнокосия, докато запали поредната цигара.
"Какво знаеш ти за това какво трябва и не трябва да правя?"
Въпросът отекна в тишината. След минута се чу познатото затръшване на вратата. Тя си тръгна, но остави след себе си задушаващо чувство за вина. Утре щеше да се върне отново.
Да, утре.
Плащаше й за това.
Да му напомня, че трябва да продължи да живее.