i close the door like so many times before;

Острият ми поглед проследява малкото ти телце докато изчезваш в тълпата, кафявите ми ириси потъмняват, а ръцете ми се свиват в гневни юмруци, които не мога да контролирам. Изненадах себе си дори, признавам. Може би не биваше да идвам толкова близо. Нито да те докосвам. Още по-малко да се залъгвам, че съм те превъзмогнал напълно. Не съм. Още си гравирана на дъното на сърцето ми и не мога да те изтрия. А единствения начин да те унищожа, е да пожертвам себе си също. Всичко е наред, мога да се справя. Ако това е цената, ще я платя.
За изненада на всички не давя болката си в парливото питие или в бърз секс с непозната, която прилича на теб. Не търся утеха никъде, защото такава няма. Чувствам, че задачата ми е изпълнена и без никой да забележи влизам през тайната врата в залата, водеща към изхода. Достатъчно цирк за една вечер. Оставям чичо си да се наслади на вниманието под светлините на прожекторите. Катеря стълбите, а до болка позната мелодия ме кара да спра внезапно. Нашата мелодия. Онази същата, на която вкусих топлите ти устни за пръв път. Яд ме е на мен, че помня всичко. Всеки детайл, всяка усмивка, всяко счупено обещание. Всички увехнали рози и мечти. Стискам челюстта си и продължавам нагоре, излизам в дългия коридор и спирам пред стаята, чиято врата ни дели. Не, нямам намерение да влизам. Не искам да виждаш начина, по който ми влияеш. Външно съм студен, а вътрешно - празен и луд. Ти ме превърна в това. Семейството ти също. Предателството ти. Мислех, че си различна.

> започва работа в Къщата за кукли сравнително скоро след като претърпява инцидент;
> води се мъртъв, включително и пред съпругата си;
> подозира, че именно съпругата му е виновна за катастрофата, но няма доказателства;